Президентът на Беларус Александър Лукашенко ще се кандидатира за преизбиране през 2025 г.
Беларуският президент Александър Лукашенко споделя, че ще се кандидатира за още един мандат на изборите, които ще се проведат през 2025 година, ход, който евентуално ще удължи дългото ръководство на основен съдружник на Русия Владимир Путин.
Лукашенко, до момента в който приказва пред публицисти в изборна секция след гласуването на парламентарни и локални избори, беше запитан дали възнамерява да се кандидатира в идващото съревнование.
„ Кажете им, че ще го направя “, сподели той, заяви беларуската държавна осведомителна организация БелТА в неделя.
„ Колкото повече [опозицията] се пробва, толкоз по-вероятно е да аплайвам за преизбиране. Не се тормозете, ние ще създадем всичко належащо за Беларус “, добави той.
Лукашенко, който ръководи Беларус от 1994 година, ще бъде убеден, че ще завоюва още веднъж, като гласовете в Беларус всеобщо се считат нито за свободни, нито за почтени.
В отговор на новината в неделя опозиционният водач Светлана Цихановская написа на X: „ Лукашенко споделя, че ще се кандидатира още веднъж за президент? Com’n. Просто се коронясайте. Така или другояче никой няма да бъде подведен. ”
След нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година Лукашенко задълбочи връзките си с Путин, а Беларус – някогашна руска нация – се трансформира в основен съдружник и стратегически сътрудник в борбата, като съветските сили употребяват Беларус като стартова площадка за навлизане в Киев.
Наричан „ последният деспот на Европа “, Лукашенко подписа договорка с Евгений Пригожин, с цел да спре групата на Вагнер на Пригожин да марширува към Москва през юни 2023 година
Последният президентски избор през 2020 година провокира протести, когато предварителните резултати демонстрираха, че Лукашенко е спечелил безспорна победа.
Наблюдатели и опозицията обявиха, че има необятно публикувано подправяне и подправяне на бюлетини.
Тихановская изиска наново броене, откакто Централната изборна комисия на страната разгласи, че Лукашенко е спечелил с 80,23% от гласовете, до момента в който Тихановская получи 9,9%.
Около 3000 души бяха арестувани и десетки ранени по време на последвалите конфликти с полицията.
Оттогава имаше репресии против несъгласието, като доста опозиционни фигури бяха хвърлени в пандиза или заточени.
