Президентът на Беларус Александър Лукашенко ще се кандидатира за преизбиране през 2025 г.
Беларуският президент Александър Лукашенко казва, че ще се кандидатира за още един мандат на изборите, които ще се проведат през 2025 г., ход, който вероятно ще удължи дългото управление на ключов съюзник на Русия Владимир Путин.
Лукашенко, докато говори пред журналисти в избирателна секция след гласуването на парламентарни и местни избори, беше запитан дали планира да се кандидатира в следващото състезание.
„Кажете им, че ще го направя“, каза той, съобщи беларуската държавна информационна агенция БелТА в неделя.
„Колкото повече [опозицията] се опитва, толкова по-вероятно е да кандидатствам за преизбиране. Не се притеснявайте, ние ще направим всичко необходимо за Беларус“, добави той.
Лукашенко, който управлява Беларус от 1994 г., ще бъде уверен, че ще спечели отново, като гласовете в Беларус масово се смятат нито за свободни, нито за честни.
В отговор на новината в неделя опозиционният лидер Светлана Цихановская написа на X: „Лукашенко казва, че ще се кандидатира отново за президент? Com’n. Просто се коронясайте. Така или иначе никой няма да бъде заблуден.”
След нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Лукашенко задълбочи връзките си с Путин, а Беларус – бивша съветска нация – се превърна в ключов съюзник и стратегически партньор в битката, като руските сили използват Беларус като стартова площадка за нахлуване в Киев.
Наричан „последният диктатор на Европа“, Лукашенко сключи сделка с Евгений Пригожин, за да спре групата на Вагнер на Пригожин да марширува към Москва през юни 2023 г.
Последният президентски вот през 2020 г. предизвика бунтове, когато предварителните резултати показаха, че Лукашенко е спечелил безспорна победа.
Наблюдатели и опозицията заявиха, че има широко разпространено фалшифициране и фалшифициране на бюлетини.
Тихановская поиска повторно преброяване, след като Централната избирателна комисия на страната обяви, че Лукашенко е спечелил с 80,23% от гласовете, докато Тихановская получи 9,9%.
Около 3000 души бяха задържани и десетки ранени по време на последвалите сблъсъци с полицията.
Оттогава имаше репресии срещу несъгласието, като много опозиционни фигури бяха хвърлени в затвора или заточени.
